Лирическият АЗ срещу смъртта

Искам само да поясня, че от тук нататък думата АЗ (написана с две главни букви) ще означава психологическият Аз. Няма да членувам думата никъде по текста, оставям го на вас.

Поясних ли го? Окей. Да започвам значи...

Става дума за нашият АЗ. За мен, за теб, за баба ти, за майка ти и за всички, които познаваш. Говори се, че всички хора по света са различни и уникални. Говори се, че където и да отидеш по света, никъде няма да видиш човек като себе си. Това не винаги е вярно. Според мен всички хора са еднакви. Еднакви, защото всеки има своите цели и дава всичко от себе си, за да ги постигнат. Да... някои имат повече в себе си за даване, в сравнение с другите, но какво от това. Важното е че по улиците на живота всеки път ще видиш хора, вървящи нанякъде... Целеустремени... Търсят си своето, гонят си своето, вземат си своето, пазят си своето.

Мен не ме интересува кой как изглежда, не ме интересува кой с какво се занимава и колко пари взима. Интересува ме кой какви цели има. С кого гоним едни и същи цели и бихме могли да си помогнем. С кого гоним едни и същи цели и ще се бием до гроб, докато единия падне, за да изпълни другия целта си.

Да, говорим си за целеустременост. Думата "целеустременост" ми я втълпи учителката по литература. Казваше ми винаги като пиша някакъв текст, целта му винаги да ми е ясна. За да мога да я постигна, трябва всяка дума, всяко изречение да води мислъта ми към съответната цел.

Друг мой пътеводител ми каза като малък "имаш много таланти. Можеш да правиш каквото си поискаш. Но каквото и да си избереш да правиш, прави го така, че да си най-добрия!" Тъй вярно, сър! Мачкам ги.

Как бих могъл да събера всичките мои мисли в едно целеустремено изречение? "Става дума за АЗ-ефективност, брат ми!" Как да направим нашият АЗ ефективен? Лесно - опознайте се. Погледни дълбоко в себе си. Гледай дълго време. Докато ти стане скучно. Като ти стане скучно, ще се разсееш. Ще си кажеш "хей... сега докато гледам в АЗ, така ми се дояде сладолед..." И ще отидеш да ядеш сладолед. Ето това е АЗ-ефективено! Искаш да ядеш сладолед - отиваш и ядеш сладолед. Искаш да караш скъпа кола? Купи си скъпа кола и си я карай! Нямаш пари за скъпа кола? Значи изкарай пари за скъпа кола! Нямаш откъде? Намери си скъпоплатена работа! Нямаш такава работа? Ами поработи върху твоят АЗ. Направи се скъпоплатен и тръгни по редицата наобратно, докато стигнеш до колата. Лесно, нали?

Идеята е, че човек трябва да познава себе си много добре, за да може да изпълни своите цели и да осъществи мечтите си. Но все пак не забравяйте, че хората сме хищници. Т.е. ако аз и ти искаме едно и също нещо, ще трябва да се сбием за плячката. Аз и ти сме в конкуренция. Конкуренцията е тип взаимоотношение между индивидите, в които и двамата са на загуба. Така е по дефиниция. Ще загубим сили, докато се борим за плячката. И дори и единяит от нас да е по-силен, той може да реши да отстъпи, за да не губи тези сили. В крайна сметка винаги печели този, който желае плячката най-силно. Трудното е да избереш какво точно искаш да плячкосаш.

Как аз избрах своята плячка... Ами един ден бях на косъм от смъртта за трети път в живота си. Грешката беше изцяло моя, за да изпадна в такава ситуация. Уплаших много хора, имаше много материални щети... но аз оцелях невредим. Бях уплашен много. Потръпвах от мисълта, че можеше да не ги мисля тези неща. Виждах как близките ми хора се радват, че съм оцелял и че ще могат да ме видят пак. Видях че материята не е по-ценна от чувствата. Защото когато човек умре, той не може да вземе материята на оня свят. Ще вземе само душата и греховете си.

Когато еуфорията покрай оцеляването ми утихна в съзнанието на близките ми, започна моят отшелнически живот. Имах нужда да остана насаме със себе си... Всеки път като виждах онова място ми миришеше на смърт. Усещах я... Чувах я... Там беше смъртта. Видях се с нея... пихме кафе, ави ми се ангел. Ангелът ми каза, че на всеки е било ясно, че е трябвало там да умра. Всяко научно уравнение на обстоятелствата показваше, че трябваше там да съм пукнал на място. Но милостивият Бог ми е дал шанс. Довел ме е на Земята с мисия и аз не съм я изпълнил още. "Каква е мисията ми", попитах аз... И като по филмите, той ми каза, че сам ще я разбера, но по-късно.

КАКВА Е МИСИЯТА МИИИИИИИ!!!! ЗА КАКВО СЪМ ТУК ДОШЪЪЪЛ! Крещях аз като луд, като луд и го гледах... Луди бяха и мислите ми. За кой ли път се случваше да съм на косъм от смъртта и в крайна сметка да й се изсмея в лицето? Наистина ли съм роден под щастлива звезда, или просто имам контрол над тия неща? Чувствах, сякаш че имам контрол. Спомням си всичките мигове, в които животът ми беше застрашен. Всичко се случваше бързо... Много бързо... и изглеждаше страшно и грозно. Но аз нито за миг не се притеснявах, че това ще е краят. Чувствах че има твърде много неща на тази земя, които аз все още не съм направил.

Не съм станал такъв, какъвто искам да стана. Спомням си много добре какво казвах, като ме питаха какъв искам да стана като порасна. Не съм такъв все още. Рано е да умирам.
Не съм продължил и рода си. Не съм дал на баща ми внук, който да носи името му. Не съм предал житейския опит на никого. Не съм намерил жената за себе си, на която ще искам да се отдам изцяло. Не съм си осигурил и благосъстоянието и независимостта, която ще ми даде шанса да опитам от земните блага и да се отдам на желанията си... Не съм си купил времето, което ми трябва, за да обиколя света... Да изпълня всяка моя мечта.

Малко остана де... Още няколко годиники да се търкулят и ще изпълня мечтата си. Ще съм готов със своята мисия. Устремен съм към целта си и няма какво да ме спре. Ще го кажа пред всички, за да ми тежи като хвърлен камък:

"ИСКАМ НЯКОЙ ДЕН ДА ИЗПЪЛНЯ ВСИЧКТИЕ СИ МЕЧТИ ОТ ДЕТСТВОТО, ДА СТАНА, ДА СЕ ОБЪРНА СРЕЩУ СМЪРТТА, ДА Й СЕ ИЗПЛЮЯ В ЛИЦЕТО И ДА Й КАЖА - ПОБЕДИХ ТЕ, КУРВОООО!"

И от там насетне да правя каквото си искам и да се смея. :) И доволният ми смях да го чуят близките ми, и с това да ме запомнят. За да може всички след мен да са по-силни от смъртта. А до тогава тик-так тик-так времето тече... И него ще го победя някой ден!

П.С. Дреме ми на шапката за граматическите грешки!!!