За всички като нас

За всички като нас от улиците тесни...

За младите хора, израстнали между големите постройки на вече отминалия комунизъм. Възпитани от големите заблуди на малките хора от миналото. За бъдещето на обществото ни. Какво знаете вие за бъдещето на обществото ни? Курви и бело знаете ли? Син сити и Червило знаете ли? А Хуят ми знаете ли?

Мдам, Хуят ми. Винаги с главна буква и пълен член, готов да се изпразни по лицето ти или да влезе вътре в теб... Там дълбоко в ценностите ти. Този мой хуй всевишен. Хуят, който всеки ден ядем или който се допира до още младите ни и стегнати седалищни бузки, когато сме гладни. Грозна гледка, но така е.

Израстнах в скапан квартал. Мизерия, мръсотия и цигани. Циганите обаче на трето място. Мизерията беше по-големия проблем. Тя правеше хората повърхностни и слабоумни. По този начин тия, дето дърпаха конците, можеха да ги дърпат с по-голяма точност. Защото лесно е да предвидиш накъде ще тръгне гладния - към храната естествено. Шах играем с пешки, без царе и царици. Всяка пешка напред върви, в един момент застава срещу друга и не може да продължи. Кофти история, но такива са правилата.

Правилата обаче не сме ги писали ние. Твърде малки сме, за да пишем правила. Нямаме какво да заложим. Както е казал г-н Живков "кой си ти, ти нямаш пари". Като бяхме малки нямахме нищо. Искахме и ние като другите да живеем смислен живот. Всеки от нас стоеше и се чудеше "как да оцелея тук, без да спирам да се развивам". Как да оцелея, мамка му, без да се изкривя. Без да убия всичко детско в себе си. Без да спирам да се радвам и да мечтая? Как?!

Как, когато всички гледат към мен, все едно нещо им дължа? Какво ви дължа, бе, копелета? Какво сте ми дали вие на мен, че да ви го дължа? Тръгнах от нулата. Споделям ти това, което сега ме дразни, но някой ден ще бъде гордостта ми. Тръгнах от гадната мизерия. От тесните улици, пълни с престъпници. Там където всеки те гледа, за да види какво има от теб за взимане. Както знаеш, в джунглата печели най-силния. Но аз съм млад и слаб още. Силните ме газят всеки ден, а аз мога само да им се ядосам.

Трябваше да се поеме някакъв риск. Трябваше нещо да се заложи на масата и да обърне нещата така, че аз да започна да печеля от ситуацията. Но какво имахме, че да го заложим? Някои заложиха свободата си. Опитаха се по тънката лайсна да минат с измами, кражби, продажби на наркотици. Искаха да поиграят малко, докато съберат достатъчно, за да излязат напред и да излязат чисти. Не се получи. Късметлиите ги хванаха рано... Още невръстни, с условни присъди. Поправиха се бързо и тръгнаха по нормалния път. Другите лежат или току-що са излезли и са нови хора. Новото в тях е, че вече никой не ги приема, така както преди. А те са герои... В затвора на мизерията заложиха свободата си... И стъпиха куцо.

Други пък заложиха бъдещето си. Те не бяха нетърпеливи. Нямаха търпението да изчакат момента си и искаха бързо да се хвърлят в боя с живота. Искаха бързо да спечелят наградата да имат шанс ... и той им се отдаде. Но те бяха още неподготвени. Ако преди лайната им бяха до шия, сега са до колене. И вече няма път нагоре. Защото каквото човек спечели, трябва да бъде защитавано всеки ден. И това отнема време.

Трети пък заложиха именно времето. И аз съм от тях. Заложих времето си. Вложих го в себе си. Исках аз да стана толкова атрактивен, че шансовете да идват при мен, вместо аз да ходя да ги търся. И успях! Получи се! Сега ми се отдава шанс всеки ден, аз си избирам кои да оползотворя и кои не. Но загубих времето...

Всеки от нас изгуби нещо от себе си, но много от нас останахме чисти пред себе си. Защото няма как да не загубиш нещо, когато започнеш от ужасно място. Но каквото и да губим, никога не трябва да губим доброто в себе си. Защото някой ден, когато се преборим с този ужас, ще останем само аз, близките ми, приятелите ми и доброто в мен. Нали затова се борим? Нека не го забравяме.

P.S. С този пост искам да поздравя всички мои приятели от детсвото. Всички, които имаха търпението да изчакат момента, за да хванат живота си в ръце и да намерят изход от водовъртежа. Някой ден ще се видим отново и ще празнуваме. А на всички останали, които тръгнаха по лошия път и се промениха завинаги... Винаги ще остане място за вас в сърцето ми. Чакаме ви и вас да се видим отново.

P.P.S. Не на наркотиците!!!

P.P.P.S поздрав с тази песен