Прав ли бях!?

Днес ми се случи нещо, което не ми се бе случвало досега. Напук на обикновеното излизане с познати, гуляй, обикаляне по улиците и такива подобаващи ситуациии, срещнахме 3 непълнолетни дечица. По някакъв начин успели да излъжат родителите си, така че да не се усъмнят в тях, те обикаляха преспокойно улиците. На първо време се разтревожих. Но хората около мен казаха: "Споко, дивашки години, просто при тях идват по-рано".

Добре, позамислих се, може би са прави. Наистина при днешната младеж, нещата не седят както при нас. Оставихме децата да обикалят покрай нас, четохме им речи, как това което правят не е правилно, стараехме се да им покажем добрата част на нощния живот, приятните хора които можеш да срещнеш, неща които със средностатистическият лайфстайл не можеш да изпиташ. Не говоря за наркотици, алкохол и тем подобни отживели примери за "изпадналата младеж". Но същевременно се стараехме да им покажем и по-лошата страна. С приуми научени от нашите родители и други възпитатели с които сме имали вземане-даване. Явно не привлякохме вниманието им ..

През цялото време прекарано с децата, се чувствах адски добре. Явно не им беше първа вечер навън, поне такава представа придобих от това време прекарано с тях. Бяха адски контактни, говориха дори като възрастни на моменти. Дори правиха предположения, какви сме, къде сме били, каква музика слушаме .. един вид ни бяха преценили преди да дойдат при нас. Наивни, невинни и любопитни. Бях приятно изненадан от тяхната напредничевост, но същевременно обезпокоен .. какво правят тези деца по улиците. Не изглеждаха като роми, които са обикновените скитници посред нощта. С течение на вечерта и на разговорите с тях, се почувствах нещо като техен наставник. Разпитвахме по всякакви въпроси и аз трудно търсейки правилния подход към тях, им отговарях.

Дойде време аз и моите приятели да се прибираме. Това което разбрах от децата е, че нямало да се прибират, а ще ходят да боядисват сутринта някаква ограда и да ходят на плаж. Всички си тръгваха и всякаш пет пари не даваха за малчуганите. За бога, докато светнеше слънце, имаше още няколко часа. Разсъдих за момент. Не можех нито да ги накарам да се приберат, нито да изнудя някой от тях да ми даде телефона на родителите си. Най-вярното решение бе да извикам полиция .. или поне така си помислих. Накарах приятеля ми с който се прибирам към квартала да остане настрани и да повика полиция, докато аз окупирам вниманието на децата. Те, явно имайки опит с такива срещи, усетиха, че има нещо гнило. Веднага взеха да овъртат и да се опитват да избягат. Не можех да ги хвана и да им кажа: "Стой тук!". Влязоха в един компютърен клуб на 50на метра от мястото на събитието. Дотук добре. Аз седях пред клуба за да гледам дали няма да излезат, моят приятел беше наблизо, чакащ полицията да дойде. Но не след дълго децата излязоха от клуба с две момчета на моя възраст, бабанаци, и едно момиче. Пичовете застанаха насреща и взеха да гледат лошо, докато мацката дойде при мен и ме заговори. Беше циганка. Пичовете също.

Стана ми безкрайно тъпо ... децата явно бяха открили своите другари в дебрите на нощта. Въпросът бе, какво са искали от тях .. И докато тези мисли ми минава през главата, циганката ме попита: "Какво са направили?". Аз й отговорих: "Нищо! Просто са малки и се притеснявам за тях". В резюме на разговора, циганката се опитваше да ме убеди, че няма как някой да им направи нещо, защото ще го намерят.. Опитах се да й обясня, че съм прекарал 2 часа с децата и ако исках да им направя нещо лошо, нямаше и да разбере кой съм, ама кой ти слуша. Насреща получих само надменни забележки .. нищо ново. При вида на полицията защитниците на малчуганите се изфирясаха моментално. Случката завърши с леко конско от полицаите, прибирането на децата в патрулката и от възгласи на нуждаещи се от порицание преминаващи пияни.

Но погледЪТ на децата ме обезпокои. Гледаха ме сякаш съм ги предал. Сигурен съм, че ако някое от тях влезе в правия път и прокопса, някой ден ще ми благодари. Но не съм сигурен, че това ще стане. В този момент почнах да се питам. Правилно ли постъпих .. законно, етично, ГРАЖДАНСКО, да .. но от тяхна перспектива, за тях, които са израстнали извън тези норми, по съвсем различни правила, прав ли бях. Знам, че не съм виновен за положението им. Въпреки това не съм сигурен, че постъпих правилно. Дали цялата случка щеше да им вкара акъл в главите или просто щеше да ги подтикне към омраза. Омраза към мен, хора като мен, власти, родители и все такива обвързващи се със ситуацията субекти. По-скоро второто ..

Както казах, едва ли това е първото им скитане по улиците. Сигурен съм, че няма да им е и последното. Въпросът е, с какво ще бъде по-различно предишното от следващото. Жалкото е, че може би ще е по-лошо. Макар да получих ръкостискането от полицаите, като акт на гражданско себесъзнание, не чувствам, че постъпих правилно. Нищо не съм променил с това, че прибрах децата в дома си, просто ги озлобих повече.

Искрено се моля да греша, но интуицията им подсказва друго, а тя рядко лъже, дори когато не съм сигурен защо ..